2 mar 2020, 11:22

Някаква си рана..

1.2K 10 30

Спъвам се в сърцето си. Фатално.

Боли като ожулиш глупостта му.

Свикнах. Все съдрана ходя. Бавно

Боли ме само някаква си рана.

 

Безумие ме дави в тишината

Мислите пълзят еднопосочно.

Какво като е срамна голотата

събличам ги. Пред себе си.

                                     Порочно..

 

В сънища неканено се вмъкваш

(съзнателно, понеже, те избягвам)

Крадеш ми свободата да сънувам

Какво пък..? Аз на сънища не вярвам.

 

Празничните нощи са самотни.

Но с мене е приятел самотата

Сипвам ѝ. Наздравиците нощни

лекуват сякаш болките в душата.

 

Спъвам се в сърцето си. Фатално.

Боли като ожулиш гордостта му.

Ще стана. Ще ми мине. Много бавно,

Нали е само някаква си рана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мими, благодаря.
  • "Някаква си рана..." - до болка познато и толкова истинско!!! Поздравления за силното стихотворение! Бърка дълбоко в душата...
  • О, Ники. Много благодаря. Старая се ☀️
    Иржи, за мен е радост, че си тук 🌞❤️
  • Когато приемеш философски нещо като "само някаква си рана", по- малко боли! Страхотен стих, Дени! И перфектен и съдържателен!Браво ,хиляда пъти от мен!
  • Аз пред такава поезия мълча, както се мълчи в храм. Дори едното "браво" би звучало нелепо. Пожелавам си да срещам повече автори от такава величина!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...