Някаква си рана..
Спъвам се в сърцето си. Фатално.
Боли като ожулиш глупостта му.
Свикнах. Все съдрана ходя. Бавно
Боли ме само някаква си рана.
Безумие ме дави в тишината
Мислите пълзят еднопосочно.
Какво като е срамна голотата
събличам ги. Пред себе си.
Порочно..
В сънища неканено се вмъкваш
(съзнателно, понеже, те избягвам)
Крадеш ми свободата да сънувам
Какво пък..? Аз на сънища не вярвам.
Празничните нощи са самотни.
Но с мене е приятел самотата
Сипвам ѝ. Наздравиците нощни
лекуват сякаш болките в душата.
Спъвам се в сърцето си. Фатално.
Боли като ожулиш гордостта му.
Ще стана. Ще ми мине. Много бавно,
Нали е само някаква си рана...
© Деница Гарелова All rights reserved.
