2.03.2020 г., 11:22

Някаква си рана..

1.2K 10 30

Спъвам се в сърцето си. Фатално.

Боли като ожулиш глупостта му.

Свикнах. Все съдрана ходя. Бавно

Боли ме само някаква си рана.

 

Безумие ме дави в тишината

Мислите пълзят еднопосочно.

Какво като е срамна голотата

събличам ги. Пред себе си.

                                     Порочно..

 

В сънища неканено се вмъкваш

(съзнателно, понеже, те избягвам)

Крадеш ми свободата да сънувам

Какво пък..? Аз на сънища не вярвам.

 

Празничните нощи са самотни.

Но с мене е приятел самотата

Сипвам ѝ. Наздравиците нощни

лекуват сякаш болките в душата.

 

Спъвам се в сърцето си. Фатално.

Боли като ожулиш гордостта му.

Ще стана. Ще ми мине. Много бавно,

Нали е само някаква си рана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мими, благодаря.
  • "Някаква си рана..." - до болка познато и толкова истинско!!! Поздравления за силното стихотворение! Бърка дълбоко в душата...
  • О, Ники. Много благодаря. Старая се ☀️
    Иржи, за мен е радост, че си тук 🌞❤️
  • Когато приемеш философски нещо като "само някаква си рана", по- малко боли! Страхотен стих, Дени! И перфектен и съдържателен!Браво ,хиляда пъти от мен!
  • Аз пред такава поезия мълча, както се мълчи в храм. Дори едното "браво" би звучало нелепо. Пожелавам си да срещам повече автори от такава величина!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...