НЯКОГА
Една градина запустяла
забулена от самота,
тъгува... някога цъфтяла
под грижите на нечия ръка!
Проскърцва праг, студен и мрачен,
припомня той за стари времена,
стои самотен и невзрачен,
разказва своята съдба!
Тук някога живели хора,
от тъмно почвал всеки техен ден!
Не се оплаквали, не знаели умора,
живот от Бог благословен!
А днес остава песен неизпята,
забравена под синьото небе!
Сълзи от дъжд поят земята,
вилнеят чужди ветрове!
© Руми Все права защищены