Някога

Поэзия

697 1 12

НЯКОГА

Една градина запустяла

забулена от самота,

тъгува... някога цъфтяла

под грижите на нечия ръка!

Проскърцва праг, студен и мрачен,

припомня той за стари времена,

стои самотен и невзрачен,

разказва своята съдба!

Тук някога живели хора,

от тъмно почвал всеки техен ден!

Не се оплаквали, не знаели умора,

живот от Бог благословен!

А днес остава песен неизпята,

забравена под синьото небе!

Сълзи от дъжд поят земята,

вилнеят чужди ветрове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bulgeomin (Георги Минчев)

...поздрави и от мен Руми...добре си го усетила и пресъздала ...и тази картина се задълбочава...за съжаление и в душите...!

2015-08-18T17:08:56+03:00
rumbic (Руми)

Белла, Рада, Радка, благодаря ви от сърце, момичета!

2015-07-10T11:29:55+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Прекрасно Руми! Стихът ти докосна сърцето ми!

2015-07-09T19:28:19+03:00
radiola (Рада Димова)

Солидарна съм с твоето усещане! Най–много ме боли сърцето за изоставените неща в България! А те не са малко– села, градове, възрастни хора, ценности, земи...Поздравления!

2015-07-08T20:37:24+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ви, Ели, Анастасия, Васе!
Щастлива съм, че мога да бъда част от вас и да споделям своите емоции и чувства, изразени в стихове! Хубав и ползотворен ден на всички!

2015-07-08T11:04:27+03:00