rumbic (Руми)
329 4585
7 jul 2015, 8:11

Някога 

  Poesía
517 1 12

       НЯКОГА

 

Една градина запустяла

забулена от самота,

тъгува... някога цъфтяла

под грижите на нечия ръка!

 

Проскърцва праг, студен и мрачен,

припомня той за стари времена,

стои самотен и невзрачен,

разказва своята съдба!

 

Тук някога живели хора,

от тъмно почвал всеки техен ден!

Не се оплаквали, не знаели умора,

живот от Бог благословен!

 

А днес остава песен неизпята,

забравена под синьото небе!

Сълзи от дъжд поят земята,

вилнеят чужди ветрове!

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...поздрави и от мен Руми...добре си го усетила и пресъздала ...и тази картина се задълбочава...за съжаление и в душите...!
  • Белла, Рада, Радка, благодаря ви от сърце, момичета!
  • Прекрасно Руми! Стихът ти докосна сърцето ми!
  • Солидарна съм с твоето усещане! Най–много ме боли сърцето за изоставените неща в България! А те не са малко– села, градове, възрастни хора, ценности, земи...Поздравления!
  • Благодаря ви, Ели, Анастасия, Васе!
    Щастлива съм, че мога да бъда част от вас и да споделям своите емоции и чувства, изразени в стихове! Хубав и ползотворен ден на всички!
  • Ех, тези чужди ветрове! Отнеха ни всичко! харесах!
  • Със Септември: ако се търси подтекст, наистина стихът може да се възприеме като картина на днешна България - особено финалът:
    "Вилнеят чужди ветрове".
    Харесах и изказа - опростен и изчистен.
    Поздравления, Руми!
  • Рени, поздрав от мен и много усмивки! Благодаря ти!

    Привет, Младене! Когато ми дойде идеята за това стихотворение, всъщност и аз не бях обмисляла конкретно за дом и градина ли ще е звученето или ще се подразбира и нещо друго! В последствие се получи алегория!
    Благодаря ти, че никога не ме подминаваш! Винаги те очаквам с радост!
  • Наистина една градина се нуждае не по-малко от любов, отколкото човека.
    Напуснат ли я стопаните - градината просто залинява и умира.
    Съзирам в твоя текст една сполучлива алегория, Руми. Но и буквално да се погледне на него, той вълнува с посланието си, което предпочитам да разглеждам, все пак, двупластово.

    Поздравление за стиха!
  • Руми, вълнуваш! Харесвам поезията ти! Хубав ден!
  • Септ, благодаря ти, че намина! Аз също все още откривам в себе си надежда и оптимизъм...

    Влади, радват ме твоите коментари, защото ти винаги ме усещаш и долавяш същноста! Благодаря ти!

    Благодаря ти от сърце, Руми! Зарадва ме!
  • Браво Руми! Незабравима творба с много силен,патос!
Propuestas
: ??:??