Jul 7, 2015, 8:11 AM

Някога

  Poetry
698 1 12

       НЯКОГА

 

Една градина запустяла

забулена от самота,

тъгува... някога цъфтяла

под грижите на нечия ръка!

 

Проскърцва праг, студен и мрачен,

припомня той за стари времена,

стои самотен и невзрачен,

разказва своята съдба!

 

Тук някога живели хора,

от тъмно почвал всеки техен ден!

Не се оплаквали, не знаели умора,

живот от Бог благословен!

 

А днес остава песен неизпята,

забравена под синьото небе!

Сълзи от дъжд поят земята,

вилнеят чужди ветрове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...поздрави и от мен Руми...добре си го усетила и пресъздала ...и тази картина се задълбочава...за съжаление и в душите...!
  • Белла, Рада, Радка, благодаря ви от сърце, момичета!
  • Прекрасно Руми! Стихът ти докосна сърцето ми!
  • Солидарна съм с твоето усещане! Най–много ме боли сърцето за изоставените неща в България! А те не са малко– села, градове, възрастни хора, ценности, земи...Поздравления!
  • Благодаря ви, Ели, Анастасия, Васе!
    Щастлива съм, че мога да бъда част от вас и да споделям своите емоции и чувства, изразени в стихове! Хубав и ползотворен ден на всички!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...