Някога
НЯКОГА
Една градина запустяла
забулена от самота,
тъгува... някога цъфтяла
под грижите на нечия ръка!
Проскърцва праг, студен и мрачен,
припомня той за стари времена,
стои самотен и невзрачен,
разказва своята съдба!
Тук някога живели хора,
от тъмно почвал всеки техен ден!
Не се оплаквали, не знаели умора,
живот от Бог благословен!
А днес остава песен неизпята,
забравена под синьото небе!
Сълзи от дъжд поят земята,
вилнеят чужди ветрове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
