18 окт. 2013 г., 07:32

Някога...

614 0 1

        

        Някога...

 

 

Знам, че някога ще стане,

но не знам къде и как:

оцелялото Желание

с тебе да ни срещне пак...

 

Любовта ни разпиляна

просто не дочака ред:

в мен Страстта ли бе голяма,

Безразсъдството ли в теб!...

 

... Като недопито вино

подир тъжно тържество:

изветряло ще е миналото

и било, и не било...

 

Отшумяла параноята

ще е на ония дни...

А живяхме, мила моя,

тъй добре със теб!...

... Нали?...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...