Някога...
Знам, че някога ще стане,
но не знам къде и как:
оцелялото Желание
с тебе да ни срещне пак...
Любовта ни разпиляна
просто не дочака ред:
в мен Страстта ли бе голяма,
Безразсъдството ли в теб!...
... Като недопито вино
подир тъжно тържество:
изветряло ще е миналото
и било, и не било...
Отшумяла параноята
ще е на ония дни...
А живяхме, мила моя,
тъй добре със теб!...
... Нали?...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
