Някога...
Знам, че някога ще стане,
но не знам къде и как:
оцелялото Желание
с тебе да ни срещне пак...
Любовта ни разпиляна
просто не дочака ред:
в мен Страстта ли бе голяма,
Безразсъдството ли в теб!...
... Като недопито вино
подир тъжно тържество:
изветряло ще е миналото
и било, и не било...
Отшумяла параноята
ще е на ония дни...
А живяхме, мила моя,
тъй добре със теб!...
... Нали?...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.