18.10.2013 г., 7:32

Някога...

610 0 1

        

        Някога...

 

 

Знам, че някога ще стане,

но не знам къде и как:

оцелялото Желание

с тебе да ни срещне пак...

 

Любовта ни разпиляна

просто не дочака ред:

в мен Страстта ли бе голяма,

Безразсъдството ли в теб!...

 

... Като недопито вино

подир тъжно тържество:

изветряло ще е миналото

и било, и не било...

 

Отшумяла параноята

ще е на ония дни...

А живяхме, мила моя,

тъй добре със теб!...

... Нали?...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...