18.10.2013 г., 7:32

Някога...

609 0 1

        

        Някога...

 

 

Знам, че някога ще стане,

но не знам къде и как:

оцелялото Желание

с тебе да ни срещне пак...

 

Любовта ни разпиляна

просто не дочака ред:

в мен Страстта ли бе голяма,

Безразсъдството ли в теб!...

 

... Като недопито вино

подир тъжно тържество:

изветряло ще е миналото

и било, и не било...

 

Отшумяла параноята

ще е на ония дни...

А живяхме, мила моя,

тъй добре със теб!...

... Нали?...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...