Някога...

18 oct 2013, 7:32

Poesía » Otra

426 0 1

Някога...

Знам, че някога ще стане,

но не знам къде и как:

оцелялото Желание

с тебе да ни срещне пак...

Любовта ни разпиляна

просто не дочака ред:

в мен Страстта ли бе голяма,

Безразсъдството ли в теб!...

... Като недопито вино

подир тъжно тържество:

изветряло ще е миналото

и било, и не било...

Отшумяла параноята

ще е на ония дни...

А живяхме, мила моя,

тъй добре със теб!...

... Нали?...

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

voda (Елица Ангелова)

2013-10-18T21:21:27+03:00

Понякога любовта остава, и след като си е тръгнала...