18 oct 2013, 7:32

Някога...

  Poesía » Otra
611 0 1

        

        Някога...

 

 

Знам, че някога ще стане,

но не знам къде и как:

оцелялото Желание

с тебе да ни срещне пак...

 

Любовта ни разпиляна

просто не дочака ред:

в мен Страстта ли бе голяма,

Безразсъдството ли в теб!...

 

... Като недопито вино

подир тъжно тържество:

изветряло ще е миналото

и било, и не било...

 

Отшумяла параноята

ще е на ония дни...

А живяхме, мила моя,

тъй добре със теб!...

... Нали?...

 

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...