13 дек. 2014 г., 19:38

Някога

922 0 2

Ако някога се срещнем

недей ме подминава.

Нима ще бъде непознат отсреща,

когото никога не си познавал?

 

Ако някога случайно

очите ни се видят някъде,

недей си спомняй болката безкрайна,

а обичта, която ще живее всякога.

 

Ако някога пътищата наши

в безкрая сгушат се отново,

помни-животът не е толкоз страшен,

ти ше бъдеш просто луд, аз-болка твоя.

 

ЦГ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Съчувствам на болката ти миличка, но нищо не е окончателно.Стихотворението ти е много искрено и пропито с болка.
    Всяко нещо се печели с постоянство, а
    ти имаш бъдеще пред себе си - гледай ведро!Нищо не се знае.
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...