13 дек. 2014 г., 19:38

Някога

916 0 2

Ако някога се срещнем

недей ме подминава.

Нима ще бъде непознат отсреща,

когото никога не си познавал?

 

Ако някога случайно

очите ни се видят някъде,

недей си спомняй болката безкрайна,

а обичта, която ще живее всякога.

 

Ако някога пътищата наши

в безкрая сгушат се отново,

помни-животът не е толкоз страшен,

ти ше бъдеш просто луд, аз-болка твоя.

 

ЦГ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Съчувствам на болката ти миличка, но нищо не е окончателно.Стихотворението ти е много искрено и пропито с болка.
    Всяко нещо се печели с постоянство, а
    ти имаш бъдеще пред себе си - гледай ведро!Нищо не се знае.
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...