Dec 13, 2014, 7:38 PM

Някога

  Poetry » Love
917 0 2

Ако някога се срещнем

недей ме подминава.

Нима ще бъде непознат отсреща,

когото никога не си познавал?

 

Ако някога случайно

очите ни се видят някъде,

недей си спомняй болката безкрайна,

а обичта, която ще живее всякога.

 

Ако някога пътищата наши

в безкрая сгушат се отново,

помни-животът не е толкоз страшен,

ти ше бъдеш просто луд, аз-болка твоя.

 

ЦГ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Съчувствам на болката ти миличка, но нищо не е окончателно.Стихотворението ти е много искрено и пропито с болка.
    Всяко нещо се печели с постоянство, а
    ти имаш бъдеще пред себе си - гледай ведро!Нищо не се знае.
    Поздрав и хубав ден!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...