13.12.2014 г., 19:38

Някога

919 0 2

Ако някога се срещнем

недей ме подминава.

Нима ще бъде непознат отсреща,

когото никога не си познавал?

 

Ако някога случайно

очите ни се видят някъде,

недей си спомняй болката безкрайна,

а обичта, която ще живее всякога.

 

Ако някога пътищата наши

в безкрая сгушат се отново,

помни-животът не е толкоз страшен,

ти ше бъдеш просто луд, аз-болка твоя.

 

ЦГ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Съчувствам на болката ти миличка, но нищо не е окончателно.Стихотворението ти е много искрено и пропито с болка.
    Всяко нещо се печели с постоянство, а
    ти имаш бъдеще пред себе си - гледай ведро!Нищо не се знае.
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...