21 мар. 2013 г., 22:38

Някога дните ни безкрайни бяха...

793 0 0

Някога дните ни безкрайни бяха,

същите тези, които са днес,

но някога бяхме наивни и млади

и да се обичаме само можахме.

 

Някога обещавахме си и много, и малко,

всичко в живота ни истинско бе.

Някога любовта ни бе чиста и свята,

някога преди не толкова време.

 

Някога ти за мен бе вдъхновение,

което докосвах плахо с ръце.

Някога ти за мене бе скъпа

толкова, колкото си и днес.

 

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© kalinvalov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...