21.03.2013 г., 22:38

Някога дните ни безкрайни бяха...

791 0 0

Някога дните ни безкрайни бяха,

същите тези, които са днес,

но някога бяхме наивни и млади

и да се обичаме само можахме.

 

Някога обещавахме си и много, и малко,

всичко в живота ни истинско бе.

Някога любовта ни бе чиста и свята,

някога преди не толкова време.

 

Някога ти за мен бе вдъхновение,

което докосвах плахо с ръце.

Някога ти за мене бе скъпа

толкова, колкото си и днес.

 

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...