26 июл. 2005 г., 23:32

Някога, нейде...

1K 0 3
Стиховете ми,
не са на мода.
Любовта ми -
ретро одисея.
Пролетта,
нагонът на природата,
край сиво-белите
коси линеят.
Любов да загубиш
е просто.
Баналната
мъдрост прости.
Съдбата ми -
самотен остров.
Безводен,
пустинен и тих.

Някога,
нейде
във времето
извори имаше
девствени.
Сини нощи.
Люляци бели.
Полумракът,
искрите
божествени.
Беше свежо
и леко.
Безгранично-идейно.
Светла,
жива пътека.

Някога, нейде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...