26.07.2005 г., 23:32

Някога, нейде...

1K 0 3
Стиховете ми,
не са на мода.
Любовта ми -
ретро одисея.
Пролетта,
нагонът на природата,
край сиво-белите
коси линеят.
Любов да загубиш
е просто.
Баналната
мъдрост прости.
Съдбата ми -
самотен остров.
Безводен,
пустинен и тих.

Някога,
нейде
във времето
извори имаше
девствени.
Сини нощи.
Люляци бели.
Полумракът,
искрите
божествени.
Беше свежо
и леко.
Безгранично-идейно.
Светла,
жива пътека.

Някога, нейде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...