26.07.2005 г., 23:32

Някога, нейде...

1K 0 3
Стиховете ми,
не са на мода.
Любовта ми -
ретро одисея.
Пролетта,
нагонът на природата,
край сиво-белите
коси линеят.
Любов да загубиш
е просто.
Баналната
мъдрост прости.
Съдбата ми -
самотен остров.
Безводен,
пустинен и тих.

Някога,
нейде
във времето
извори имаше
девствени.
Сини нощи.
Люляци бели.
Полумракът,
искрите
божествени.
Беше свежо
и леко.
Безгранично-идейно.
Светла,
жива пътека.

Някога, нейде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...