Някога... през ноември
Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл,
здравецът тихо ще плаче за своя разпръснат гердан,
двама с теб (не минута безкрайна, векове неусетни)
ще се къпем в необят онемели звезди – длан до длан.
Ще пресъхнат безкрайните дълги и сложни въпроси,
техният отговор във къдриците бял венец ще сплете,
ще премина със теб през пустинни жарави - гола и боса,
ще се смея насън (щом съм с теб) като малко, безгрижно дете...
Някой ден ще дойда при теб – някой късен ноември,
ще отвориш, през дъжда ще ми кажеш „с мен остани”
и в мъгливата утрин звездите ще грейнат – без време...
Някой ден, не сега. Сега е април – здравецът още цъфти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
