4 авг. 2020 г., 18:12  

Някога все с хвърчила ти пълнех къщата... 

  Поэзия » Другая
5.0 / 9
665 7 8
И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване,
си назубрил, а пък в църква се не вясваш.
Кротичко живуркаш си до смърт - възкръсване,
всъщност тихо вегетирайки мухлясваш.
Гледаш ли след мен? Да, аз съм, тази същата,
бе за мене твойта обич смърт, гробове.
Някога все с хвърчила ти пълнех къщата...
Днес си сянка, с пълни с камъни джобове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »