4.08.2020 г., 18:12 ч.  

Някога все с хвърчила ти пълнех къщата... 

  Поезия » Друга
581 7 9

И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.

 

И понеже постулатите, до втръсване,
си назубрил, а пък в църква се не вясваш.
Кротичко живуркаш си до смърт - възкръсване,
всъщност тихо вегетирайки мухлясваш.

 

Гледаш ли след мен? Да, аз съм, тази същата,
бе за мене  твойта обич смърт, гробове.
Някога все с хвърчила ти пълнех къщата...

Днес си сянка, с пълни с камъни джобове.

 

А в домът ми тъй далечен, зад пердетата,
ето го - седи и тихичко попържа...
Как спасявам от мишлето, до планетата.
С обич може само вещица да върже.


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники!
  • Наде ти си вълшебница на думи!
    Радвам се, че се потапям в твоя свят!🍀🍀🍀
  • Благодаря ви приятели! Радвам се, че ви харесва!
  • "Кротичко живуркаш си до смърт - възкръсване,
    всъщност тихо вегетирайки мухлясваш."
  • Ти която спасяваш " от мишлето до планетата" си спасителка и на души, готови да изпият на екс вдъхновението ти, Наде! Толкова искрено и неподправено пишеш, сякаш плисваш душата си в очите на чуждата истина! Възхищавам ти се!💞💕💞
  • "С обич може само вещица да върже" - 💖💖💖
  • ... "всъщност тихо вегетирайки мухлясваш"...
    Свободата май се оказва привилегия на лудите...
  • Вегетационен пейзаж!
    Типичен критичен поглед и талантливи хрумки...
    Поздравления, Надежда!
  • "всъщност тихо вегетирайки мухлясваш" ще те цитирам ... често!
    Много силна емоция! Прекрасно!🌼
Предложения
: ??:??