25 янв. 2024 г., 09:30  

Някой ден...

505 5 7

Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка. 
Боите ли... Не зная... Например акварел...? 
Ще се отмия. Да, това ще бъде края. 

 

Но някъде във пора на платно,
така дълбоко, трайно ще се впия. 

Та дори да ме поливат и с ведро, 
да не мога аз от там да се изтрия. 

 

Ще ме окачват внучка или внук. 
Какво е туй?! - навярно някой ще попита. 
Това ли... Старо, избледняло е платно,
но в него баба, част от себе си е скрила. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...