Violet_86 (Виолета)
217 4767
25 янв. 2024 г., 09:30  

Някой ден... 

  Поэзия
288 5 8

Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка. 
Боите ли... Не зная... Например акварел...? 
Ще се отмия. Да, това ще бъде края. 

 

Но някъде във пора на платно,
така дълбоко, трайно ще се впия. 

Та дори да ме поливат и с ведро, 
да не мога аз от там да се изтрия. 

 

Ще ме окачват внучка или внук. 
Какво е туй?! - навярно някой ще попита. 
Това ли... Старо, избледняло е платно,
но в него баба, част от себе си е скрила. 

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Ники, Младен, Иви!
  • Частичка ДНК.
    Чудото да бъдем след края си.
    Браво, Вили!
  • Пълен синтез на емоция, форма и прозрения.
    Поздравявам те, Виолета!
  • Много е хубаво, Вили!
  • Благодаря ви! В рамка или без, вместо утре нека да обичаме и днес
  • Някой ден, дори да се превърнем в петънце, по- важното ще е, че сме били обичани и сме частичка от нечие сърце!
    Много е хубаво, Вили!
  • Живот, нарисуван на картина!
    Супер, харесах!
  • За мен значи много ☺️
Предложения
: ??:??