Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка.
Боите ли... Не зная... Например акварел...?
Ще се отмия. Да, това ще бъде края.
Но някъде във пора на платно,
така дълбоко, трайно ще се впия.
Та дори да ме поливат и с ведро,
да не мога аз от там да се изтрия.
Ще ме окачват внучка или внук.
Какво е туй?! - навярно някой ще попита.
Това ли... Старо, избледняло е платно,
но в него баба, част от себе си е скрила.
© Виолета All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
