Някой друг
Не, нищо не спестих и за това
гласът ми вътрешен остана кух.
Оголих се със искрени слова,
раздадох всичко, пръснах своя дух.
Погълна ме приветно вятър глух
и щедростта избяга надалече.
Обувките си устремни събух,
забравата надеждата съблече.
На скитника без път приличам вече,
мечтите ми погълна самотата
и в празното живеца ми изтече,
увяхна много жалко красотата.
И паднах ли без сили в мрака, тук?
Не може да съм аз... а някой друг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
