Някой друг
Не, нищо не спестих и за това
гласът ми вътрешен остана кух.
Оголих се със искрени слова,
раздадох всичко, пръснах своя дух.
Погълна ме приветно вятър глух
и щедростта избяга надалече.
Обувките си устремни събух,
забравата надеждата съблече.
На скитника без път приличам вече,
мечтите ми погълна самотата
и в празното живеца ми изтече,
увяхна много жалко красотата.
И паднах ли без сили в мрака, тук?
Не може да съм аз... а някой друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
