Не, нищо не спестих и за това
гласът ми вътрешен остана кух.
Оголих се със искрени слова,
раздадох всичко, пръснах своя дух.
Погълна ме приветно вятър глух
и щедростта избяга надалече.
Обувките си устремни събух,
забравата надеждата съблече.
На скитника без път приличам вече,
мечтите ми погълна самотата
и в празното живеца ми изтече,
увяхна много жалко красотата.
И паднах ли без сили в мрака, тук?
Не може да съм аз... а някой друг.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
