21 дек. 2007 г., 11:35

Някой и нещо...

1.4K 0 32

 

 

 

                   Всичко е на мястото си,

                   всичко,

                   а мислите ми търсят ли,

                   търсят,

                   и тук, и там,

                   и в други измерения,

                   а все по-тъжни

                   при мен се завръщат.

 

                   Търсят все някой и нещо,

                   мило и нежно,

                   а уж във душата ми

                   е добре подредено,

                   останали в минало

                   само спомени тъжни.

                   И защо ли сега

                   ми е толкова студено.

 

                   Всичко е на мястото си,

                   всичко,

                   а мислите ми ровят ли,

                   ровят в душата,

                   връщат все изгубени хора

                   в спомени мили.

                   И защо ли сега,

                   съм толкова сама във мрака.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...