Някой и нещо...
Всичко е на мястото си,
всичко,
а мислите ми търсят ли,
търсят,
и тук, и там,
и в други измерения,
а все по-тъжни
при мен се завръщат.
Търсят все някой и нещо,
мило и нежно,
а уж във душата ми
е добре подредено,
останали в минало
само спомени тъжни.
И защо ли сега
ми е толкова студено.
Всичко е на мястото си,
всичко,
а мислите ми ровят ли,
ровят в душата,
връщат все изгубени хора
в спомени мили.
И защо ли сега,
съм толкова сама във мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
