Някой като вас...
Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак,
той свикнал е и много не придиря,
че знае вятър няма път и диря –
след пет минути ще се смее пак.
Така е и с глупак, а и с поет,
след всеки ден броят сами сълзѝте.
Единият мълчи, а друг се пита:
Какво ли в мене все не е наред?
Дали молитва грешна пак мълвях?
Да беше куче, че да се научи,
а то живот – по-лош е и от кучи,
но ето – не изпитвам смут и страх.
Защото имам малък свят – душа
и залези в очите задимéни,
звезди в небето, думи разпилени,
чертаят път за мен – да не сгреша.
И нека тихо в залезния час
душицата на слънцето изгаря
и камъни се трупат на камара...
Кой пръв ще хвърли? Някой като вас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
