Някой като вас...
Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак,
той свикнал е и много не придиря,
че знае вятър няма път и диря –
след пет минути ще се смее пак.
Така е и с глупак, а и с поет,
след всеки ден броят сами сълзѝте.
Единият мълчи, а друг се пита:
Какво ли в мене все не е наред?
Дали молитва грешна пак мълвях?
Да беше куче, че да се научи,
а то живот – по-лош е и от кучи,
но ето – не изпитвам смут и страх.
Защото имам малък свят – душа
и залези в очите задимéни,
звезди в небето, думи разпилени,
чертаят път за мен – да не сгреша.
И нека тихо в залезния час
душицата на слънцето изгаря
и камъни се трупат на камара...
Кой пръв ще хвърли? Някой като вас...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ели!
-
Думите ти звезден път чертаят в небето! Поздравления, много хубав стих!
-
Благодаря, Вики!
-
Браво! Някой безгрешен, вероятно...
-
Дени, Стойчо, благодаря ви! Във Враца съм, сенсей. С нета, който е силно ограничен, успявам само да говоря със съпруга ми и да публикувам. Може би това е причината. Благодаря ти, за добрите думи.
-
Камъните правят могила. За спомен...
Върховно!
Въпрос извън великолепието - защо така намаляха авторите и произведенията? -
Спомням си за едно стихотворение на Анна Ахматова ,по-скоро едно двустишие...
"Подобно камък в кладенчова бездна
лежи във мен едно възпоминание."
И така,поетите са хора като основа на каменна пирамида-всеки камък хвърлен по тях ги възвисява!
Поздравления за творбата ти,Надежда! -
❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
