Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
19.05.2021 г., 21:51 ч.  

Някой като вас... 

  Поезия » Философска
669 7 8

Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.  
Тешѝ го лицемерно летен мрак,
той свикнал е и много не придиря,
че знае вятър няма път и диря –
след пет минути ще се смее пак.

 

Така е и с глупак, а и с поет,
след всеки ден броят сами сълзѝте.
Единият мълчи, а друг се пита:
Какво ли в мене все не е наред?
Дали молитва грешна пак мълвях?
Да беше куче, че да се научи,
а то живот – по-лош е и от кучи,
но ето – не изпитвам смут и страх.

 

Защото имам малък свят – душа
и залези в очите задимéни,
звезди в небето, думи разпилени,
чертаят път за мен – да не сгреша.
И нека тихо в залезния час
душицата на слънцето изгаря
и камъни се трупат на камара...
Кой пръв ще хвърли? Някой като вас...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ели!
  • Думите ти звезден път чертаят в небето! Поздравления, много хубав стих!
  • Благодаря, Вики!
  • Браво! Някой безгрешен, вероятно...
  • Дени, Стойчо, благодаря ви! Във Враца съм, сенсей. С нета, който е силно ограничен, успявам само да говоря със съпруга ми и да публикувам. Може би това е причината. Благодаря ти, за добрите думи.
  • Камъните правят могила. За спомен...
    Върховно!
    Въпрос извън великолепието - защо така намаляха авторите и произведенията?
  • Спомням си за едно стихотворение на Анна Ахматова ,по-скоро едно двустишие...
    "Подобно камък в кладенчова бездна
    лежи във мен едно възпоминание."
    И така,поетите са хора като основа на каменна пирамида-всеки камък хвърлен по тях ги възвисява!
    Поздравления за творбата ти,Надежда!
  • ❤️
Предложения
: ??:??