Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
24 сент. 2024 г., 21:31

Някой, някъде 

  Поэзия
104 0 4

 Кой небето обагри в червени,
топли, ласкави краски над мен?
Капки кръв в изтънелите вени
на усмихнат пред другите ден.

 

Кой нашари дърветата щедро,
а отне ми и двете очи?
Щом задреме измамната ведрост
кестен див е сърцето – горчи,

 

тази есенна болка, която
за усмивка фалшива смених.
Денем тя се преструва на лято,
нощем зъзне в поредния стих.

 

Бели сови, безсънни отглеждам,
от крилете им сипе се сняг...
И сама си измислям надежда,
за да дишам до утрото. Мрак,

 

ме люлее и тихичко срича,
стара приказка. Краят е нов.
Някой, някъде – сам, необичан,
вместо мен го дописва с любов...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??