16 янв. 2008 г., 08:56

Няколко съвършени истини

Поэзия » Другая

791 0 3

В собтсвената си измама затъваме,
по калния си път се препъваме,
и живеем без да осъзнаваме
как навътре в мрака пропадаме.

На лоши навици се подчиняваме,
с егоизъм близки нараняваме,
тъпчем другите... и за какво
ставаме лоши, без да има защо?

До нищо хубаво не стигаме,
с нечестност целите постигаме,
че вече сме безлични не ще разберем,
и с безличността ще си умрем...

Думите не ще си върнем назад
и не ще настъпи по-хубав обрат,
от този, който ни очаква - да живеем,
само, за да оцелеем...

А къде отиде самото изживяване,
на живота най-чисто наслаждаване?
Сурова е съдбата, затова ли сме такива -
и тази участ за нас е приемлива?!

15.01.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

непораснал (Томан Томанов)

И повече музика,повече музика слушаиКато ме подхванат "мрачните "аз така правяИначе си много права,така седят нещата за съжаление...

2008-01-17T21:13:10+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Винаги трябва да оставаме
вратите широко отворени
за добротата и красотата...те ще спасят света.
с обич, Нина. прекрасен стих.

2008-01-16T11:33:00+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Истински размисли за живота.Имаме нужда от това!Поздрав от мен за усмихнат ден!

2008-01-16T09:10:20+02:00