Няколко съвършени истини
В собтсвената си измама затъваме,
по калния си път се препъваме,
и живеем без да осъзнаваме
как навътре в мрака пропадаме.
На лоши навици се подчиняваме,
с егоизъм близки нараняваме,
тъпчем другите... и за какво
ставаме лоши, без да има защо?
До нищо хубаво не стигаме,
с нечестност целите постигаме,
че вече сме безлични не ще разберем,
и с безличността ще си умрем...
Думите не ще си върнем назад
и не ще настъпи по-хубав обрат,
от този, който ни очаква - да живеем,
само, за да оцелеем...
А къде отиде самото изживяване,
на живота най-чисто наслаждаване?
Сурова е съдбата, затова ли сме такива -
и тази участ за нас е приемлива?!
15.01.2008
по калния си път се препъваме,
и живеем без да осъзнаваме
как навътре в мрака пропадаме.
На лоши навици се подчиняваме,
с егоизъм близки нараняваме,
тъпчем другите... и за какво
ставаме лоши, без да има защо?
До нищо хубаво не стигаме,
с нечестност целите постигаме,
че вече сме безлични не ще разберем,
и с безличността ще си умрем...
Думите не ще си върнем назад
и не ще настъпи по-хубав обрат,
от този, който ни очаква - да живеем,
само, за да оцелеем...
А къде отиде самото изживяване,
на живота най-чисто наслаждаване?
Сурова е съдбата, затова ли сме такива -
и тази участ за нас е приемлива?!
15.01.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Найденова Всички права запазени
Като ме подхванат "мрачните "аз така правя
