враната (Маргарита Василева)
156 5525
3 июн. 2008 г., 10:01

Някъде... 

  Поэзия
551 0 6

"Чувството за стадност

е убежище за бездарниците"

                                     Б. Пастернак

 

Някъде има бял вълк-самотник.

Не единак, а сам.

Непонятен за другите твари.

(те са му казали това)

И го радват някак си по-различни неща -

вой далечен на млада вълчица,

когато се вижда през клоните пълна Луна

и пътят му от поток е пресечен.

Тихо стъпва на гората във храма,

пред зелен олтар привел е глава,

че от всичките земни приюти,

тя е най неговата гора...

По зеленото чужди стъпки личат.

И се пита - това ли е пътят,

дето води към цветното...

Но върви,

сам от от себе си неразбран.

Самотен,

но никога сам.

© Маргарита Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??