Някъде...
"Чувството за стадност
е убежище за бездарниците"
Б. Пастернак
Някъде има бял вълк-самотник.
Не единак, а сам.
Непонятен за другите твари.
(те са му казали това)
И го радват някак си по-различни неща -
вой далечен на млада вълчица,
когато се вижда през клоните пълна Луна
и пътят му от поток е пресечен.
Тихо стъпва на гората във храма,
пред зелен олтар привел е глава,
че от всичките земни приюти,
тя е най неговата гора...
По зеленото чужди стъпки личат.
И се пита - това ли е пътят,
дето води към цветното...
Но върви,
сам от от себе си неразбран.
Самотен,
но никога сам.
© Маргарита Василева All rights reserved.
