Някъде...

3.06.2008 г., 10:01 ч.

Поезия

579 0 6

"Чувството за стадност

е убежище за бездарниците"

Б. Пастернак

Някъде има бял вълк-самотник.

Не единак, а сам.

Непонятен за другите твари.

(те са му казали това)

И го радват някак си по-различни неща -

вой далечен на млада вълчица,

когато се вижда през клоните пълна Луна

и пътят му от поток е пресечен.

Тихо стъпва на гората във храма,

пред зелен олтар привел е глава,

че от всичките земни приюти,

тя е най неговата гора...

По зеленото чужди стъпки личат.

И се пита - това ли е пътят,

дето води към цветното...

Но върви,

сам от от себе си неразбран.

Самотен,

но никога сам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.