Някъде...
"Чувството за стадност
е убежище за бездарниците"
Б. Пастернак
Някъде има бял вълк-самотник.
Не единак, а сам.
Непонятен за другите твари.
(те са му казали това)
И го радват някак си по-различни неща -
вой далечен на млада вълчица,
когато се вижда през клоните пълна Луна
и пътят му от поток е пресечен.
Тихо стъпва на гората във храма,
пред зелен олтар привел е глава,
че от всичките земни приюти,
тя е най неговата гора...
По зеленото чужди стъпки личат.
И се пита - това ли е пътят,
дето води към цветното...
Но върви,
сам от от себе си неразбран.
Самотен,
но никога сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
