НЯКЪДЕ, НЯКОГА НА ЗЕМЯТА...
Някъде,
някога на Земята...
Някъде там...
пред няколко листа седеше човек.
Много хора го знаеха него,
а сред тях той често
оставаше сам.
Върху листата драскаше нещо
и постепенно се появиха
дълги коси, шия и
две нежни гърди, дишащи леко.
Някъде,
някога на Земята...
Някъде там...
в нощта, го болеше човек,
който само
не искаше да е сам.
Разпръсна върху листа щрихи
за обич, надежда и жал.
Нахвърли и няколко думи,
случайно появили се в сърцето,
които с обич остави
в краката на звезда от небето!
После склони надолу глава
и засънува, че вече не е бил сам.
Защото...
знаеш ли, Мила,
Ти ме беше прегърнала там.
Някога...
някъде на Земята...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
