НЯКЪДЕ, НЯКОГА НА ЗЕМЯТА...
Някъде,
някога на Земята...
Някъде там...
пред няколко листа седеше човек.
Много хора го знаеха него,
а сред тях той често
оставаше сам.
Върху листата драскаше нещо
и постепенно се появиха
дълги коси, шия и
две нежни гърди, дишащи леко.
Някъде,
някога на Земята...
Някъде там...
в нощта, го болеше човек,
който само
не искаше да е сам.
Разпръсна върху листа щрихи
за обич, надежда и жал.
Нахвърли и няколко думи,
случайно появили се в сърцето,
които с обич остави
в краката на звезда от небето!
После склони надолу глава
и засънува, че вече не е бил сам.
Защото...
знаеш ли, Мила,
Ти ме беше прегърнала там.
Някога...
някъде на Земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
