ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
Feb 24, 2007, 1:30 PM

НЯКЪДЕ, НЯКОГА НА ЗЕМЯТА...

  Poetry
831 0 4

 

 

Някъде,

някога на Земята...

Някъде там...  

пред няколко листа седеше човек.

Много хора го знаеха него,

а сред тях той често

оставаше сам.

Върху листата драскаше нещо

и постепенно се появиха

дълги коси, шия и

две нежни гърди, дишащи леко.

 

Някъде,

някога на Земята...

Някъде там...

в нощта, го болеше човек,

който само

не искаше да е сам.

Разпръсна върху листа щрихи

за обич, надежда и жал.

Нахвърли и няколко думи,

случайно появили се в сърцето,

които с обич остави

в краката на звезда от небето!

 

После склони надолу глава

и засънува, че вече не е бил сам.

Защото...

знаеш ли, Мила,

Ти ме беше прегърнала там.

Някога...

някъде на Земята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0