12 нояб. 2008 г., 19:20

Някъде там с теб

752 0 3

Искам да сграбча твойта малка ръка,

в твойта мекота да усетя красота.

Твоето тяло да усетя с мен,

леко луд и от днес зашеметен.

 

Моята мъка в теб се роди,

намирам утеха в чужди сълзи.

Душата ми капе далече от теб,

но аз усещам те близко в този момент.

 

Ти роди се в моя мечта,

умря като нежна капка в реалността.

Аз не съществувам от днеска за теб,

парещ огън, превърнал бляна в лед.

 

Живя кратко в мен,

роди се бавно в интимен момент .

Губих бавно, без да го зная,

ти ме остави празен накрая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...