Искам да сграбча твойта малка ръка,
в твойта мекота да усетя красота.
Твоето тяло да усетя с мен,
леко луд и от днес зашеметен.
Моята мъка в теб се роди,
намирам утеха в чужди сълзи.
Душата ми капе далече от теб,
но аз усещам те близко в този момент.
Ти роди се в моя мечта,
умря като нежна капка в реалността.
Аз не съществувам от днеска за теб,
парещ огън, превърнал бляна в лед.
Живя кратко в мен,
роди се бавно в интимен момент .
Губих бавно, без да го зная,
ти ме остави празен накрая...
© Атанас Къшев Всички права запазени