Nov 12, 2008, 7:20 PM

Някъде там с теб

  Poetry
749 0 3

Искам да сграбча твойта малка ръка,

в твойта мекота да усетя красота.

Твоето тяло да усетя с мен,

леко луд и от днес зашеметен.

 

Моята мъка в теб се роди,

намирам утеха в чужди сълзи.

Душата ми капе далече от теб,

но аз усещам те близко в този момент.

 

Ти роди се в моя мечта,

умря като нежна капка в реалността.

Аз не съществувам от днеска за теб,

парещ огън, превърнал бляна в лед.

 

Живя кратко в мен,

роди се бавно в интимен момент .

Губих бавно, без да го зная,

ти ме остави празен накрая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...