24 авг. 2011 г., 21:16

Някъде в нищото 

  Поэзия » Другая
1119 0 3

Тишината потъна в мрак

или мракът се изгуби пак.

Дали кръвта изтича в сълзи, 

или замръзва в кървави реки.

 

Бавно вървя към тишината,

стъпките ми вятърът отвя.

От жажда земята се пропука

и изпи последните сълзи.

 

Минах през мостове железни,

но те се срутиха след мен

и всички пътища обратни

почерняха посред бял ден.

 

От мисли и дела невъзможни,

яснотата се размаза в тъмни дни,

невидима остана и тъгата,

умело скрита в тишината ледена.   

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??