Някъде в нищото
Тишината потъна в мрак
или мракът се изгуби пак.
Дали кръвта изтича в сълзи,
или замръзва в кървави реки.
Бавно вървя към тишината,
стъпките ми вятърът отвя.
От жажда земята се пропука
и изпи последните сълзи.
Минах през мостове железни,
но те се срутиха след мен
и всички пътища обратни
почерняха посред бял ден.
От мисли и дела невъзможни,
яснотата се размаза в тъмни дни,
невидима остана и тъгата,
умело скрита в тишината ледена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
