24.08.2011 г., 21:16 ч.

Някъде в нищото 

  Поезия » Друга
1117 0 3

Тишината потъна в мрак

или мракът се изгуби пак.

Дали кръвта изтича в сълзи, 

или замръзва в кървави реки.

 

Бавно вървя към тишината,

стъпките ми вятърът отвя.

От жажда земята се пропука

и изпи последните сълзи.

 

Минах през мостове железни,

но те се срутиха след мен

и всички пътища обратни

почерняха посред бял ден.

 

От мисли и дела невъзможни,

яснотата се размаза в тъмни дни,

невидима остана и тъгата,

умело скрита в тишината ледена.   

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??