Aug 24, 2011, 9:16 PM

Някъде в нищото 

  Poetry » Other
1140 0 3

Тишината потъна в мрак

или мракът се изгуби пак.

Дали кръвта изтича в сълзи, 

или замръзва в кървави реки.

 

Бавно вървя към тишината,

стъпките ми вятърът отвя.

От жажда земята се пропука

и изпи последните сълзи.

 

Минах през мостове железни,

но те се срутиха след мен

и всички пътища обратни

почерняха посред бял ден.

 

От мисли и дела невъзможни,

яснотата се размаза в тъмни дни,

невидима остана и тъгата,

умело скрита в тишината ледена.   

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??