Тишината потъна в мрак
или мракът се изгуби пак.
Дали кръвта изтича в сълзи,
или замръзва в кървави реки.
Бавно вървя към тишината,
стъпките ми вятърът отвя.
От жажда земята се пропука
и изпи последните сълзи.
Минах през мостове железни,
но те се срутиха след мен
и всички пътища обратни
почерняха посред бял ден.
От мисли и дела невъзможни,
яснотата се размаза в тъмни дни,
невидима остана и тъгата,
умело скрита в тишината ледена.
© Ирена Дочева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
