Някъде в средата на съня ми
тихо се промъква непознат,
кимва ми и после се изгубва
в тъмното на свой, измислен свят.
Някъде в средата на съня ми
ехото разнася пеперуди,
вятърът играе си с дъха ми,
гали ме и нежно ме целува.
Някъде в средата не съня ми...
Търсех да прегърна любовта,
исках закачливо да я смъмря -
тя ужасно много закъсня.
Някъде в средата... и след края
аз ще досънувам този сън,
ще танцувам някъде, когато
всичко вледенено е навън...
© Яна Вълчева Все права защищены