Feb 8, 2009, 12:43 AM

Някъде в средата на съня ми.

  Poetry
1.9K 0 30

 

Някъде в средата на съня ми

тихо се промъква непознат,

кимва ми и после се изгубва

в тъмното на свой, измислен свят.

 

 Някъде в средата на съня ми

ехото разнася пеперуди,

вятърът играе си с дъха ми,

гали ме и нежно ме целува.

 

 Някъде в средата не съня ми...

Търсех да прегърна любовта,

исках закачливо да я смъмря -

тя ужасно много закъсня.

 

 Някъде в средата... и след края

аз ще досънувам този сън,

ще танцувам някъде, когато

всичко вледенено е навън...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...