Ням свидетел бе луната...
'Онази приказка ми разкажи,
за която молех те отдавна,
а ти навеждаше очи,
мълвейки тихо, че не трябва.
Днес е пълнолуние, ти обеща
да седнем двама, само ние,
единствено да слуша бялата луна,
тя знае тайната ти да прикрие'.
....
'Имало красавица една, за която
много пътища проходили
все мъже, достойни с потекло,
множество подаръци проводили.
По обратен ред без знак
всичко връщало се неотворено.
Въпросите 'Защо' и 'Как'
вече дразнещо заспорили.
Времето изтъркало поне
няколко войни и глад,
преобърнали се светове'...
'Върни, върни назад!
Какво се случило с тази фея,
избрала ли е някой за финал?'
Замислено попитал нея -
една държанка своя крал.
'Семейството й го помело чума,
сестра останала в тлеещ дом,
красавицата без отронена ни дума
преминала през златни порти мълчешком.
Отдавна знаела, че властелин я иска,
сега с поглед - болестна тъма,
едно желание да увенчае риска -
да излекува малката сестра'.
....
'Свела си глава, това за край ли?'
Попита тихо натъженият владетел.
Луната скри зад облаци потайни
сълзите си на пряк свидетел...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
