danisab (Ниела Вон)
214 312
20.12.2007 г., 15:53 ч.

Ням свидетел бе луната... 

  Поезия
444 0 4

'Онази приказка ми разкажи,

за която молех те отдавна,

а ти навеждаше очи,

мълвейки тихо, че не трябва.

Днес е пълнолуние, ти обеща

да седнем двама, само ние,

 единствено да слуша бялата луна,

тя знае тайната ти да прикрие'.

....

'Имало красавица една, за която

много пътища  проходили

все мъже, достойни с потекло,

множество подаръци проводили.

По обратен ред без знак

всичко връщало се  неотворено.

Въпросите 'Защо' и 'Как'

вече дразнещо заспорили.

Времето изтъркало поне

 няколко войни и глад,

преобърнали се светове'...

'Върни, върни назад!

Какво се случило с тази фея,

избрала ли е някой за финал?'

Замислено попитал нея -

една държанка своя крал.

'Семейството й го помело чума,

 сестра останала в тлеещ дом,

красавицата без  отронена ни дума

преминала през златни порти мълчешком.

Отдавна знаела, че властелин я иска,

 сега с поглед - болестна тъма,

едно желание да увенчае риска -

 да излекува малката сестра'.

....

'Свела си глава,  това  за край ли?'

Попита тихо натъженият владетел.

Луната скри зад облаци потайни

сълзите си на пряк свидетел...

 

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??