Ням свидетел бе луната...
'Онази приказка ми разкажи,
за която молех те отдавна,
а ти навеждаше очи,
мълвейки тихо, че не трябва.
Днес е пълнолуние, ти обеща
да седнем двама, само ние,
единствено да слуша бялата луна,
тя знае тайната ти да прикрие'.
....
'Имало красавица една, за която
много пътища проходили
все мъже, достойни с потекло,
множество подаръци проводили.
По обратен ред без знак
всичко връщало се неотворено.
Въпросите 'Защо' и 'Как'
вече дразнещо заспорили.
Времето изтъркало поне
няколко войни и глад,
преобърнали се светове'...
'Върни, върни назад!
Какво се случило с тази фея,
избрала ли е някой за финал?'
Замислено попитал нея -
една държанка своя крал.
'Семейството й го помело чума,
сестра останала в тлеещ дом,
красавицата без отронена ни дума
преминала през златни порти мълчешком.
Отдавна знаела, че властелин я иска,
сега с поглед - болестна тъма,
едно желание да увенчае риска -
да излекува малката сестра'.
....
'Свела си глава, това за край ли?'
Попита тихо натъженият владетел.
Луната скри зад облаци потайни
сълзите си на пряк свидетел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
